Д-Р КОСТАДИН ЗАРКОВ,
началник на Първа хирургия в столичната
Пета градска многопрофилна болница

Здравето на всеки човек е изцяло в неговите ръце. Ако ние не се грижим за себе си, за заобикалящите ни близки и роднини, а приемаме, че това трябва да правят лекарите, няма да сме здрави.

Ако мислим за себе си, трябва да изберем такъв начин на живот и поведение, че да се чувстваме добре, а при проблем веднага да потърсим специалист.
Ако някой бъде застигнат от хирургическо заболяване, лесно намира доктор, пациентът бива насочван, избира и попада в лечебно заведение.

Въпросът е какво да правим, когато все още няма проблем или той не се е развил в пълна сила.

Съществуват т.нар. малки симптоми

за предстоящ опасен процес в организма. Ако им се обърне внимание още в самото начало, тогава и лечението ще бъде по-успешно. Страшната болест рак започва точно по този начин – с малки симптоми. Има и нещастни случаи, когато той се появява бързо и изведнъж, но те са по-скоро изключение. А ако човек, на когото му е бил открит карцином, се замисли какво му се е случвало година-година и половина до две по-рано, ще открие, че е имал специфични признаци. На които не е обърнал внимание. На това ще се спрем и ние при рака на дебелото черво, който всяка година застига все повече българи.

Промени във физиологичните изхождания на човека като по-чести позиви да се отиде до тоалетна, неудовлетворителност, по-осезателно газообразуване, без да е променен начинът на хранене, са симптомите месеци преди да се развие болестта. Друг сигнал е отпадналостта или лесна уморяемост, които не са били характерни за общото състояние на пациента. А щом се стигне до патологични изхождания като тези с наличие на кръв и слуз, до подуване на корема или невъзможност да се изхвърли преработената храна от организма, е сигурно, че човекът се нуждае от лекарска помощ, но заболяването е в напреднал стадий.

За съжаление за българите с рак на дебелото черво е характерно, че не обръщат внимание точно на описаните малки симптоми. Когато се срещаме и водим разговор, те разказват как всъщност оплакванията са започнали преди година-година и половина, но заради динамиката на живота не са им отдали внимание. Само че цената, която впоследствие плащат, е много висока. Подобно поведение не е оправдано при активното население (защото има много възрастни и самотни хора, които просто няма кой да заведе до болницата). А по-младите претендират, че са запознати с опасностите на заболяванията, че имат достъп до информация, още повече ако живеят и в райони с добре изградена медицинска помощ. Тези българи сами трябва да търсят лекаря а не да чакат фамилният доктор да установи заболяването и да казват: „Ама аз бях при джипито, той не ми даде талон“. Става дума за вашето здраве, талонът е хартия. Толкова много лечебни заведения има в големите градове, така са струпани на по няколко метра, че който и да влезе в болниците, на никого няма да му бъде отказан профилактичен преглед. И без талон. Въпросът е само да се отиде до кабинетите.

Златният стандарт в Европа и САЩ за скринингово изследване на рака на дебелото черво предвижда извършване на фиброколоноскопия. При хората над 50-годишна възраст тя трябва да се прави един път на 5 г. Това важи и за пациентите, които нямат никакви оплаквания. Различните асоциации на гастроентеролозите и хирурзите по света отчитат спад на смъртността от рак на дебелото черво, ако фиброколоноскопията се извършва над 50 г. Да, заболеваемостта не намалява, но пък когато болестта се открие рано, то лечението е успешно.

Човек, който в семейството си има болен с рак на дебелото черво, той пък задължително трябва да се подложи на изследването, като стигне въпросната възраст. Често хората ме питат трябва ли и на 30-40 г. също да се изследват, ако нямат никакви симптоми. Отговорът е – не. За да се извърши изследването, първо трябва да отидете при личния лекар. Той вече ще ви препрати към хирург или специалист, който ще направи фиброколоноскопията. Дори и без талон, защото болниците зависят от притока на пациенти…

Много важно е хората най-сетне да разберат, че веднага трябва да отидат на лекар, ако имат кървене при изхождане или заради развила се хемороидална болест. Тогава трябва да се намери време и начин за фиброколоноскопията. Така ще се открие какво е причинило съпътстващата патология и как да бъде отговорено с лечение.
Кои са „прицелните“ групи за рака на дебелото черво? В последните 10-20 г. честотата на заболяването значително се повиши. То еднакво

поваля мъжете и жените

най-засегнати са хората над 60-70 г. За съжаление обаче се забелязват болни и под 50 г. Причините са едни и същи открай време: наследствена предразположеност, стрес, заседнал начин на живот, наличие на рискови съставки в хранителните продукти, на радиационни излъчвания в околната среда. Лечението на тумора на дебелото черво основно е оперативно. Когато той е в началните фази, е напълно преодолим. А в по-напредналите, пак е лечим чрез хирургия, химио- и лъчетерапия и може да се гарантира подобряване на живота. Най-важното е пациентът рано да дойде при нас, хирурзите, което обаче куца в системата. Все още оперираме напреднали тумори. От една страна, заради немарливост на пациента, но и заради пропуски в сектора като ненавременно обхващане на уязвимите групи. А причината за това е, че нещо във веригата лекар – пациент се е скъсало. Друго обяснение е, ако колега ненавреме е пратил болния на изследване или диагнозата не е поставена правилно, заради погрешно интерпретиране на някои симптоми.

Избягайте тлъсто и люто

Богатите на мазнини и тлъстини храни, шарените меса, пикантните ястия и тези, които причиняват запек или трудно изхождане, са опасни за дебелото черво. А благоприятно въздействие му оказват всички продукти, които водят до нормално функциониране на стомашно-чревния тракт като плодовете, зеленчуците и киселото мляко, казаха специалисти. Рисков фактор за рак на дебелото черво е алкохолът, затлъстяването, диабетът, жлъчно-каменната болест (тя често се съчетава с тумора на дебелото черво). Хемороидите не са причина за този вид карцином, те са отделна болест.